в. Банкеръ, бр.7, 18 - 24 февруари 2006 год. 41 стр.
автор Светослав Спасов
Ентусиасти от България, Гърция и Турция ще преплуват това лято с лодки река Марица от Пловдив до мястото, където тя се влива в Бяло море. Идеята е на клуба за екстремни спортове "Къща за книги и приключения", който иска да обедини своята инициатива с традиционната студентска регата по Марица и да я изведе извън страната. Преди година клубът за пръв път направи поход по маршрута Свиленград - мостът на Марица край Одрин, продължил около пет часа. В него участваха двамата собственици на "къщата" - 40-годишният Кирил Макаров и 37-годишният Васил Флоров. "Макар че бяхме само с два едноместни каяка, организацията ни отне около четири месеца - разказва Макаров.- Сега се очертава по-сериозен интерес, очакваме участници и от останалите страни, поради което и подготовката трябва да започне по-отрано. Надяваме се инициативата отново да се посрещне благосклонно от българското, гръцкото и турското външни министерства. През 2005-а те много ни помогнаха да осъществим първото пресичане с регата на речната граница между България и Турция. Този път очакваме още по-голямо съдействие, защото след Одрин Марица става гранична река за Турция и Гърция, а по нея ще плават и български лодки. Мисля, че идеята не е лоша и че утвърждаването й ще сближи хората от трите държави."
По професия Кирил Макаров е лекар. Девет години е работил в "Пирогов" (в момента офисът на клуба се намира почти срещу прозорците на института). Бил е и лекар в планинската контролно-спасителна служба на Витоша и в Банско. От две години е само инструктор по рафтинг и каякинг - спускане в бързи води. "Въпреки че вече не практикувам основната си професия, и досега мнозина, които се занимават с екстремни спортове и с които се знаем от планините и реките, при инциденти се сещат за мен и ме търсят за помощ - отбелязва той. - Преди време ми се наложи да прекъсна работата си в "Пирогов". После пък реших да се заема по-сериозно с обучението на начинаещи. Изкарах и курс за спасител в бързи води в Норвегия към Международния червен кръст и сега се готвя да организирам такива и в България. След наводненията през миналата година все повече хората започнаха да се замислят и за своята безопасност и за сигурността на близките си. Занимаваме се и с издаването на книги. Днес работим по няколко превода от френски с нагледни уроци по каяк и на техники за подготовка на тялото за речни спортове."
Като студент Кирил се увлича по алпинизма. Постепенно приятелите, с които катери върховете, а през останалото свободно време кара ски, го привличат към спускането с лодки по придошли реки. "Забелязах, че през пролетта все повече от тях започнаха да "изчезват" и да се появяват чак през лятото - усмихва се инструкторът. - Реших да отида и да видя какво правят. Така се запалих по рафтинга и по каякинга. На човек просто му трябва веднъж да влезе в бурната река и да усети тръпката, за да поиска пак да се върне и отново да се спусне. По-късно изпитах същото чувство, когато скочих от Аспаруховия мост край Варна с парашут. Имах усещането, че следващия път ще мога и без него."
При рафтинга лодките са гумени и могат да се карат от двама до 12 човека, докато при каякинга те са от нечуплива пластмаса и са едноместни, пояснява Макаров. По думите му в България пускането по реки е популярно далеч преди 1989-а и че допреди няколко години по поречието на Места и Струма редовно са се организирали слаломи. "Учехме се сами и всеки гледаше какво правят по-старите и по-опитните - спомня си той. - Например моят партньор Васил Флоров за пръв път се е качил в каяк, когато е бил на шест години. Трудно можехме да получим информация отвън или да отидем в някоя по-развита страна. Чак след 90-та година някои от нас започнаха да пътуват, да гледат как хората са организирали нещата и как водят подготовка. В момента има четири клуба, които провеждат курсове по рафтинг и малко повече по каякинг."
Според Кирил Макаров съвременните технологии отдавна са направили екипировката за двата спорта почти напълно безопасна. Всъщност основният проблем е не дали тя, а дали човекът в лодката ще издържи на предизвикателствата на реката, допълва той. "Това е и една от целите на курсовете, които провеждам - да се научат техниките за безопасност и да се повиши сигурността. Най-важното нещо, което казвам на курсистите в началото е, че реката не може да бъде победена и е необходимо да използват мощта й в своя полза, ако лодката се обърне. Повтарям им, че човек не би могъл да плува повече от минута срещу течението и че през това време ще го напуснат и последните сили. Опитвам се да им внуша, че с екипировката на гърба, която в никакъв случай няма да позволи да потънат, те трябва да се опитват да си представят, че плуват в спокойно езеро, а не в четириградусовите води на придошла река. Това ще им позволи да запазят хладнокръвие, да се пазят от камъните и дърветата и да направят план как да се измъкнат на брега."
Инструкторът твърди, че в България удобни места за рафтинг и каякинг има по поречието на Места, Струма, Арда, Въча и на няколко места в Стара планина и че идеалното време за речен спорт в планината е от април до юни. Обяснява, че най-трудното място у нас е в Струма и е известно на запалените състезатели като "Каскадата" и "Специалитетът": "Реката там прави на малко разстояние два големи завоя и има денивелация от три метра. Естествено, не водим курсисти на това място, макар че не можем да попречим на никого да се спуска на своя отговорност, където си поиска. В същото време предупреждаваме, че "Каскадата" е подходяща за опитни състезатели, които "четат" реката и знаят какво могат да очакват зад всяка вълна, зад всяко дърво или зад всеки приближаващ се камък. Добре е да се знае също, че човек трябва да се занимавал със спускане поне няколко години, за да смени терена и да потърси място от по-висока категория."
Наблюденията на Кирил са, че курсовете се посещават основно от ентусиазирани студенти и от хора, които работят в офис пред компютър. Често се записвали и чужденци, доволни да продължат с любимото в родината си хоби. "Един новозеландец ми каза, че България му прилича на една малка Нова Зеландия, защото има всичко необходимо за екстремно каране на лодки, но разстоянията между града и планината не са толкова големи и не изискват да си взема продължителен отпуск. Българите в групите идват преди всичко от офиси и търсят емоции в края на напрегнатата седмица. Все по-често се случва рафтингът да играе и ролята на фирмен тийм билдинг, макар че той е доста по-сериозно преживяване от обикновените игри за сплотяване на колектива. Но пък е факт, че служители, които допреди часове са нямали какво да си кажат, излизат от реката все едно са приятели от години. Мнозина са ми признавали, че още след първото спускане са започнали да виждат нещата по нов начин и са преосмислили проблемите си - и в службата, и в живота."
През тази година "Къща за книги и приключения" ще предложи на курсистите и пътувания до турски и черногорски реки. Фирмата ще организира и семейни рафтинг- и сърф лагери на язовир "Копринка".